Град Твърдица е като музей на соц-архитектурата - главна улица с модерни магазинчета, офиси и кафенета, помещаващи се в 50-годишни сгради с големите надписи "Р Е С Т О Р А Н Т", кафевите железни дограми и типичните за едно време орнаменти. Самият град заслужава едно отделено само за него време, но това - друг път :) Целта ни за днес беше крепост "Градище", намираща се по стръмния южен склон на Стара Планина над града.

За Христовския водопад има два пътя. Ако идвате от Елена и влизате в махала Руховци, веднага можете да свиете в дясно по табелата за няколко къщи за гости. Там карате до където можете, след което има маркирана пешеходна пътека (ще сложа GPS координати на края на този пост). Пътеката е много кратка и излиза върху една отвесна скала на 50 метра над водопада. Реката е издълбала каньон с на места внушителни остри ръбове.

Имах голямо желание да пообиколя балкана над Сливен. Но някак си все не ми се пада по път... За това когато след посещението на крепост Туида останаха час-два свободни, веднага извадих от ръкава най-близкия жокер! :) Нашата цел за финала на следобеда щеше да е Халката - скално образувание, намиращо се съвсем наблизко.

Този уикенд щяхме да се опитаме да идем до хижа Триглав.
Защо "опитаме"? :) Прогнозите за времето бяха вълнуващи. Вятър по балкана 50-60 км/ч, температури от -10 до -15. Но тези прогнози толкова пъти се смениха в последните няколко дни, че спряхме да се стряскаме. Освен това пътят не беше дълъг и щяхме да се намираме в една от най-проходимите части на Централен Балкан. По средата на пътя имахме и междинна точка, където можехме да останем, ако положението стане зле - хижа Русалка. Потенциалът за бедствия беше нищожен, така че задействахме плана :)

За този уикенд си подготвих две интересни калета в околностите на град Крън. На близо са Казанлък и Мъглиж и тези двете идеално могат да се впишат в една по-дълга серия от посещения на старини.